2.08.2015 г., 11:15 ч.
Накъде в мъглата
Мъглата е перука черна
и пада от главата на нощта.
Със свойта рошавост неверна
гаси комай на дните ни свещта.
И чука с нокти по паважа...
Разстила се по мокър тротоар.
И мога смело да го кажа:
зеления не виждам сфетофар.
Къде нататък във мъглата?
Къде извежда този път мъглив?
Да търсим във сено иглата,
а може би живота си лъжлив?!
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Кратко и много съдържателно стихотворение в твоя си неподражаем стил, Никола! Харесах!
-
Много те харесах тук, Никола! Най-сърдечен поздрав от мен!
-
Благодаря, Момичета!Желая ви хубав ден и спорна седмица!
Поздрави от мен!! -
"Някъде в мъглата" реем поглед. Няма нищо, пътеките се губят. Смело и това ще мине! Харесах!
-
Метафоричен образ е тази мъгла.
Поздравления! -
Прекрасна странност е мъглата...!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, Младене!
Вашето мнение и оценки са ценни за мен и ме стимулират за по-голямо старание и прецизност в писането!
Желая Ви хубав летен ден!