Накъде в мъглата
Мъглата е перука черна
и пада от главата на нощта.
Със свойта рошавост неверна
гаси комай на дните ни свещта.
И чука с нокти по паважа...
Разстила се по мокър тротоар.
И мога смело да го кажа:
зеления не виждам сфетофар.
Къде нататък във мъглата?
Къде извежда този път мъглив?
Да търсим във сено иглата,
а може би живота си лъжлив?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
