Мъглата е перука черна
и пада от главата на нощта.
Със свойта рошавост неверна
гаси комай на дните ни свещта.
И чука с нокти по паважа...
Разстила се по мокър тротоар.
И мога смело да го кажа:
зеления не виждам сфетофар.
Къде нататък във мъглата?
Къде извежда този път мъглив?
Да търсим във сено иглата,
а може би живота си лъжлив?!
© Никола Апостолов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
