Дъга ли бях?
И дъжд ли ти ми бе?
Зеленото под миглите безсънно е.
Очите ми намекват за небе,
но всъщност отразяват земно дъно.
Превърна ме с боите си в жена,
мечтаеща пейзажа си безимен.
Ръцете ми намекват топлина —
не струпвай върху тях душевна зима!
Безбройни багри, а един статив —
как би побрал там изгрева ни златен!
Копнежът ми намеква порив див, ...