stenli499 (Станислава)
291 2629
10.01.2018 г., 22:52 ч.

Намеци 

  Поезия » Любовна
815 5 12

Дъга ли бях?

И дъжд ли ти ми бе?

Зеленото под миглите безсънно е.

Очите ми намекват за небе,

но всъщност отразяват земно дъно.

 

Превърна ме с боите си в жена,

мечтаеща пейзажа си безимен.

Ръцете ми намекват топлина —

не струпвай върху тях душевна зима!

 

Безбройни багри, а един статив —

как би побрал там изгрева ни златен!

Копнежът ми намеква порив див,

а ти опитомяваш чудесата.

 

От този стих и ред да прочетеш,

денят ти ще забрави миг кахърен.

Целувките намекват за валеж,

но ти си предпазлив.

Махни чадъра!

 

През мислите те вдишвам с ритъм нов,

на дъждове и цветове осъдена.

Сърцето ми намеква за любов

и чака точно ти да му я сбъднеш!

 

 

---

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??