Намерих смисълът забравен
леко гладен и унил.
Гледаше ме с поглед празен,
от дъното на бутилката ми
джин.
Очите черни впиваха се в мене,
устата на черта се сви.
И в този миг мъгляв и течен,
разбрах,
защо тук се беше скрил.
Животът често бе коравосърдечен,
жесток,
но даже и така,
надежда вечно крие
за големи, цветни чудеса.
© Ели Все права защищены