Намерих смисълът забравен
леко гладен и унил.
Гледаше ме с поглед празен,
от дъното на бутилката ми
джин.
Очите черни впиваха се в мене,
устата на черта се сви.
И в този миг мъгляв и течен,
разбрах,
защо тук се беше скрил.
Животът често бе коравосърдечен,
жесток,
но даже и така,
надежда вечно крие
за големи, цветни чудеса.
© Ели All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
