2 февр. 2023 г., 09:20

Направени от кал

552 3 3

За всичките извършени дела,

намираме умело оправдание.

За нас не ще е нужно наказание,

защото сме "безупречни чеда".

 

И все сме в светлина, и в красота,

не бъркаме в преценката за себе си.

А другиму оставените белези

са винаги – „заслужена вина“.

 

Но съвестта изпрана е докрай,

тъй ангелски пречистени си лягаме.

В заблуда, че след утринното ставане,

създаваме неистов земен рай.

 

И ден след ден, сме в "празничния бал",

замели под килима наш`те „гадости“.

Най-шеметно завихрени във радости,

се правим, как не знаем, че сме кал!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • maistora (Красимир Тенев), препращате ме към линкове, които са заключени за коментар, затова правя предложението си относно правилата на поетичните предизвикателства тук: Предлагам след задаване на темата, одобрените от модератора творби да се публикуват, но без имената и профилите на авторите т. е. като анонимни за всички гласуващи и четящи, като също така, коментарите могат да бъдат само на четящите, докато тече конкурса и гласуването, без да има опция да се отговаря от автор, защото автора ще бъде скрит, до момента на класирането и след края му вече да се обявят и имената на самите автори, заедно с резултатите от класиране и гласуване. Смятам, че това ще направи предизвикателствата по-обективни и ще се избегне много съществен порок – да се гласува на база лични симпатии, познанства, взаимовръзки и взаимна подкрепа, необективност, и други скрити мотиви. Иве, Дeни - благодарско за коментарите ви! Поздрави
  • А другиму оставените белези
    са винаги – „заслужена вина“.

    С Иви!
  • Една голяма тема за размисъл!
    Благодаря ти, Дани!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...