2 февр. 2023 г., 09:20

Направени от кал

559 3 3

За всичките извършени дела,

намираме умело оправдание.

За нас не ще е нужно наказание,

защото сме "безупречни чеда".

 

И все сме в светлина, и в красота,

не бъркаме в преценката за себе си.

А другиму оставените белези

са винаги – „заслужена вина“.

 

Но съвестта изпрана е докрай,

тъй ангелски пречистени си лягаме.

В заблуда, че след утринното ставане,

създаваме неистов земен рай.

 

И ден след ден, сме в "празничния бал",

замели под килима наш`те „гадости“.

Най-шеметно завихрени във радости,

се правим, как не знаем, че сме кал!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • maistora (Красимир Тенев), препращате ме към линкове, които са заключени за коментар, затова правя предложението си относно правилата на поетичните предизвикателства тук: Предлагам след задаване на темата, одобрените от модератора творби да се публикуват, но без имената и профилите на авторите т. е. като анонимни за всички гласуващи и четящи, като също така, коментарите могат да бъдат само на четящите, докато тече конкурса и гласуването, без да има опция да се отговаря от автор, защото автора ще бъде скрит, до момента на класирането и след края му вече да се обявят и имената на самите автори, заедно с резултатите от класиране и гласуване. Смятам, че това ще направи предизвикателствата по-обективни и ще се избегне много съществен порок – да се гласува на база лични симпатии, познанства, взаимовръзки и взаимна подкрепа, необективност, и други скрити мотиви. Иве, Дeни - благодарско за коментарите ви! Поздрави
  • А другиму оставените белези
    са винаги – „заслужена вина“.

    С Иви!
  • Една голяма тема за размисъл!
    Благодаря ти, Дани!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...