2.02.2023 г., 9:20

Направени от кал

548 3 3

За всичките извършени дела,

намираме умело оправдание.

За нас не ще е нужно наказание,

защото сме "безупречни чеда".

 

И все сме в светлина, и в красота,

не бъркаме в преценката за себе си.

А другиму оставените белези

са винаги – „заслужена вина“.

 

Но съвестта изпрана е докрай,

тъй ангелски пречистени си лягаме.

В заблуда, че след утринното ставане,

създаваме неистов земен рай.

 

И ден след ден, сме в "празничния бал",

замели под килима наш`те „гадости“.

Най-шеметно завихрени във радости,

се правим, как не знаем, че сме кал!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • maistora (Красимир Тенев), препращате ме към линкове, които са заключени за коментар, затова правя предложението си относно правилата на поетичните предизвикателства тук: Предлагам след задаване на темата, одобрените от модератора творби да се публикуват, но без имената и профилите на авторите т. е. като анонимни за всички гласуващи и четящи, като също така, коментарите могат да бъдат само на четящите, докато тече конкурса и гласуването, без да има опция да се отговаря от автор, защото автора ще бъде скрит, до момента на класирането и след края му вече да се обявят и имената на самите автори, заедно с резултатите от класиране и гласуване. Смятам, че това ще направи предизвикателствата по-обективни и ще се избегне много съществен порок – да се гласува на база лични симпатии, познанства, взаимовръзки и взаимна подкрепа, необективност, и други скрити мотиви. Иве, Дeни - благодарско за коментарите ви! Поздрави
  • А другиму оставените белези
    са винаги – „заслужена вина“.

    С Иви!
  • Една голяма тема за размисъл!
    Благодаря ти, Дани!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...