28 февр. 2017 г., 22:15

Напразно

512 0 0

Докосване леко. Не с ръка. С очи.

Неволна усмивка. Лъч светлина.

Прикрито усещане, за да не личи.

Дъх притаен, изпуснат едва, едва...

 

Тежест в гърдите. Сякаш олово.

Ръце треперещи и меки колене,

преглъщаш бавно отново и отново.

Сърцето днес насити се поне.

 

Прегръдки студени.Изгаряща плът.

Ръцете са празни, устните жадни.

От обещания сладки дните горчат,

сънят е забравил нощите хладни.

 

Остава единствено силен копнеж.

Въздишки отронени по тази мечта.

И нощем чакаш онзи спомен горещ,

в който наистина не се чувстваш сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...