28 февр. 2017 г., 22:15

Напразно

513 0 0

Докосване леко. Не с ръка. С очи.

Неволна усмивка. Лъч светлина.

Прикрито усещане, за да не личи.

Дъх притаен, изпуснат едва, едва...

 

Тежест в гърдите. Сякаш олово.

Ръце треперещи и меки колене,

преглъщаш бавно отново и отново.

Сърцето днес насити се поне.

 

Прегръдки студени.Изгаряща плът.

Ръцете са празни, устните жадни.

От обещания сладки дните горчат,

сънят е забравил нощите хладни.

 

Остава единствено силен копнеж.

Въздишки отронени по тази мечта.

И нощем чакаш онзи спомен горещ,

в който наистина не се чувстваш сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...