Докосване леко. Не с ръка. С очи.
Неволна усмивка. Лъч светлина.
Прикрито усещане, за да не личи.
Дъх притаен, изпуснат едва, едва...
Тежест в гърдите. Сякаш олово.
Ръце треперещи и меки колене,
преглъщаш бавно отново и отново.
Сърцето днес насити се поне.
Прегръдки студени.Изгаряща плът.
Ръцете са празни, устните жадни.
От обещания сладки дните горчат,
сънят е забравил нощите хладни.
Остава единствено силен копнеж.
Въздишки отронени по тази мечта.
И нощем чакаш онзи спомен горещ,
в който наистина не се чувстваш сама.
© Ваня Йорданова Всички права запазени