28.02.2017 г., 22:15

Напразно

509 0 0

Докосване леко. Не с ръка. С очи.

Неволна усмивка. Лъч светлина.

Прикрито усещане, за да не личи.

Дъх притаен, изпуснат едва, едва...

 

Тежест в гърдите. Сякаш олово.

Ръце треперещи и меки колене,

преглъщаш бавно отново и отново.

Сърцето днес насити се поне.

 

Прегръдки студени.Изгаряща плът.

Ръцете са празни, устните жадни.

От обещания сладки дните горчат,

сънят е забравил нощите хладни.

 

Остава единствено силен копнеж.

Въздишки отронени по тази мечта.

И нощем чакаш онзи спомен горещ,

в който наистина не се чувстваш сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...