11 сент. 2010 г., 08:53

Напряко през дъжда 

  Поэзия » Другая
1680 2 35

Напряко през дъжда

 

Вървя все тъй – напряко през дъжда.

Скимти във мен – като след сеч, гората.

Препъва ме вината – зла юзда,

студен плесник от клони, дъжд и вятър

в лицето ме шлеви, залепва – клей,

че все между шамарите се рея –

обрули ме бездомен суховей,

но днес ми се прииска да живея.

 

И тръгнах тъй, направо пред дъжда.

Долавям, че край мен се любят птици.

А аз загърбих техните гнезда

и хукнах след Михаля все по жиците...

Ще се опънат птиците на път –

покой ще търсят  в края на земята,

а аз, щом стегне студ – на кучи зъб

ще перфорирам думите си вятърни -

 

че ти поисках завет под чардак

и огънче – цигара да запаля.

Два мига тишина на твоя праг,

в които може би ще ме познаеш.

Сега препускам гратис през дъжда –

в хастара си прегръщам триста вятъра.

Наопаки ще прекося света –

с лице към теб и гърбом към екватора.

 

© Галена Воротинцева Все права защищены

Напряко през дъжда
Вървя все тъй – напряко през дъжда.
Скимти във мен – като след сеч, гората.
Препъва ме вината – зла юзда,
студен плесник от клони, дъжд и вятър ...
  3952  11  15 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??