Напряко през дъжда
Напряко през дъжда
Вървя все тъй – напряко през дъжда.
Скимти във мен – като след сеч, гората.
Препъва ме вината – зла юзда,
студен плесник от клони, дъжд и вятър
в лицето ме шлеви, залепва – клей,
че все между шамарите се рея –
обрули ме бездомен суховей,
но днес ми се прииска да живея.
И тръгнах тъй, направо пред дъжда.
Долавям, че край мен се любят птици.
А аз загърбих техните гнезда
и хукнах след Михаля все по жиците...
Ще се опънат птиците на път –
покой ще търсят в края на земята,
а аз, щом стегне студ – на кучи зъб
ще перфорирам думите си вятърни -
че ти поисках завет под чардак
и огънче – цигара да запаля.
Два мига тишина на твоя праг,
в които може би ще ме познаеш.
Сега препускам гратис през дъжда –
в хастара си прегръщам триста вятъра.
Наопаки ще прекося света –
с лице към теб и гърбом към екватора.
© Галена Воротинцева All rights reserved.
