Напряко през дъжда
Вървя все тъй – напряко през дъжда.
Скимти във мен – като след сеч, гората.
Препъва ме вината – зла юзда,
студен плесник от клони, дъжд и вятър
в лицето ме шлеви, залепва – клей,
че все между шамарите се рея –
обрули ме бездомен суховей,
но днес ми се прииска да живея.
И тръгнах тъй, направо пред дъжда.
Долавям, че край мен се любят птици.
А аз загърбих техните гнезда ...