Напук
Обувам кубинки и рокля маниашка,
небрежно косата събирам,
завръзвам я с ластик на конска опашка,
и вежди лукаво повдигам.
Очите ми смайват с цвят топъл янтар,
зениците с лъч си играят,
две гладни пчелички отпиват нектар,
и литват на длан да гадаят.
На устните нежно червило блести,
с лилав аромат ме разнежва,
нозете ми тръгват към тебе сами,
напук на света таралежен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неземна Все права защищены
