Обувам кубинки и рокля маниашка,
небрежно косата събирам,
завръзвам я с ластик на конска опашка,
и вежди лукаво повдигам.
Очите ми смайват с цвят топъл янтар,
зениците с лъч си играят,
две гладни пчелички отпиват нектар,
и литват на длан да гадаят.
На устните нежно червило блести,
с лилав аромат ме разнежва,
нозете ми тръгват към тебе сами,
напук на света таралежен.
© Неземна All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
