Напук
Обувам кубинки и рокля маниашка,
небрежно косата събирам,
завръзвам я с ластик на конска опашка,
и вежди лукаво повдигам.
Очите ми смайват с цвят топъл янтар,
зениците с лъч си играят,
две гладни пчелички отпиват нектар,
и литват на длан да гадаят.
На устните нежно червило блести,
с лилав аромат ме разнежва,
нозете ми тръгват към тебе сами,
напук на света таралежен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
