15 мая 2017 г., 08:53

Напълно гол

568 0 13

Разхождаш се напълно гол.

Стърчиш сред другите кат' кол. 

Не ти пука, 

че зад теб се шушука. 

 

Свободен от дънките тесни

показващ пътища лесни, 

на дрехите да не се робува. 

Животът по-лек ти се струва. 

 

Парите са като плява. 

Вятърът ги развява, 

все на другите дава. 

И какво ти остава?

 

Гол и бос да се считаш

и да ги питаш –

на какво ти завиждат! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Много истинско!
  • Завистта няма почивен ден!Поздрави,Василка!!!
  • И аз това се питам Васе...нямам отговор!
  • Да, Васе, така е! Добре си пресъздала тази особеност в характера на някои хора - завистта!
  • Васе, на твоята страница винаги има нищо над което да се замисли човек. Мъдра поезия🌹

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...