15 мая 2017 г., 08:53

Напълно гол

572 0 13

Разхождаш се напълно гол.

Стърчиш сред другите кат' кол. 

Не ти пука, 

че зад теб се шушука. 

 

Свободен от дънките тесни

показващ пътища лесни, 

на дрехите да не се робува. 

Животът по-лек ти се струва. 

 

Парите са като плява. 

Вятърът ги развява, 

все на другите дава. 

И какво ти остава?

 

Гол и бос да се считаш

и да ги питаш –

на какво ти завиждат! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Много истинско!
  • Завистта няма почивен ден!Поздрави,Василка!!!
  • И аз това се питам Васе...нямам отговор!
  • Да, Васе, така е! Добре си пресъздала тази особеност в характера на някои хора - завистта!
  • Васе, на твоята страница винаги има нищо над което да се замисли човек. Мъдра поезия🌹

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...