Разхождаш се напълно гол.
Стърчиш сред другите кат' кол.
Не ти пука,
че зад теб се шушука.
Свободен от дънките тесни
показващ пътища лесни,
на дрехите да не се робува.
Животът по-лек ти се струва.
Парите са като плява.
Вятърът ги развява,
все на другите дава.
И какво ти остава?
Гол и бос да се считаш
и да ги питаш –
на какво ти завиждат!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados