Разхождаш се напълно гол.
Стърчиш сред другите кат' кол.
Не ти пука,
че зад теб се шушука.
Свободен от дънките тесни
показващ пътища лесни,
на дрехите да не се робува.
Животът по-лек ти се струва.
Парите са като плява.
Вятърът ги развява,
все на другите дава.
И какво ти остава?
Гол и бос да се считаш
и да ги питаш –
на какво ти завиждат!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
