Разхождаш се напълно гол.
Стърчиш сред другите кат' кол.
Не ти пука,
че зад теб се шушука.
Свободен от дънките тесни
показващ пътища лесни,
на дрехите да не се робува.
Животът по-лек ти се струва.
Парите са като плява.
Вятърът ги развява,
все на другите дава.
И какво ти остава?
Гол и бос да се считаш
и да ги питаш –
на какво ти завиждат!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
