Наречи ми тази нощ да запомня!
(по Дождичек Летний)
|
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
30 сент. 2010 г., 09:42
Комментарии
Комментарии
-
-
Понякога човек има нужда да "избяга"... Е, от себе си не можеш да избягаш, затова и не обичам чистите преводи - там творчество почти няма...Не мисля че стойностна поезия има там където се пише всеки ден - там определено има залитане и мании. Стремежът към ежедневно общуване с поезията, обаче е нещо друго - с нея дишаш, с нея живееш когато нищо друго не ти е останало... Що тогава да не се поддържа формата от най-светлата И страна - като едновременно се дава представа за идеите на някой друг, през твоите очи...
Чисто моите стихове, викате - ами те си искат своето - да ти "кацне птичето на рамото", " да ти седне Муза на коляното" - едни такива чисто човешки неща...И аз не съм извънземен... Благодаря ви! -
Харесвам чисто твоите си стихове!
Онези за земята, за душата... -
От първата до последната дума, всяка тежаща на мястото си...
Досега съм се въздържала да те коментирам, имала съм причини за това...Но тук не успях да се въздържа! -
Выбор редактора
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
