30 sept 2010, 9:42

Наречи ми тази нощ да запомня!

1.1K 0 9

(по Дождичек Летний)
Наречи ми тази нощ да запомня...
Ледено студено е вече сърцето.
Изтича се слънцето - спукана стомна.
Няма да спасиш в мене момчето...

Не се крия... Само се грея...
Твоите устни... Твоите длани...
От погледа влажен отново немея.
Нереалният сън, нека остане...

Колко е луд днес листопадът.
Наречи, ако можеш... ако не - замълчи...
Всяка думичка е толко изстрадана...
Палим свещи насън, а наяве мълчим...

Свири бризът над слънчеви чаши.
Дюли нейде във пазвата скри...
Тежка плитка и толкова "наше"
пак на моето рамо дими...

Звездна песен в нощта ни звучи...
Най-нежната... Жива магия...
Наречи, ако можеш... Ако не - замълчи...
Аз от твоите устни ще пия...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е!!!
  • Понякога човек има нужда да "избяга"... Е, от себе си не можеш да избягаш, затова и не обичам чистите преводи - там творчество почти няма...Не мисля че стойностна поезия има там където се пише всеки ден - там определено има залитане и мании. Стремежът към ежедневно общуване с поезията, обаче е нещо друго - с нея дишаш, с нея живееш когато нищо друго не ти е останало... Що тогава да не се поддържа формата от най-светлата И страна - като едновременно се дава представа за идеите на някой друг, през твоите очи...
    Чисто моите стихове, викате - ами те си искат своето - да ти "кацне птичето на рамото", " да ти седне Муза на коляното" - едни такива чисто човешки неща...И аз не съм извънземен... Благодаря ви!
  • Харесвам чисто твоите си стихове!
    Онези за земята, за душата...
  • От първата до последната дума, всяка тежаща на мястото си...
    Досега съм се въздържала да те коментирам, имала съм причини за това...Но тук не успях да се въздържа!
  • Красив стих!
    Поздрав

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....