Sep 30, 2010, 9:42 AM

Наречи ми тази нощ да запомня!

  Poetry » Love
1.1K 0 9

(по Дождичек Летний)
Наречи ми тази нощ да запомня...
Ледено студено е вече сърцето.
Изтича се слънцето - спукана стомна.
Няма да спасиш в мене момчето...

Не се крия... Само се грея...
Твоите устни... Твоите длани...
От погледа влажен отново немея.
Нереалният сън, нека остане...

Колко е луд днес листопадът.
Наречи, ако можеш... ако не - замълчи...
Всяка думичка е толко изстрадана...
Палим свещи насън, а наяве мълчим...

Свири бризът над слънчеви чаши.
Дюли нейде във пазвата скри...
Тежка плитка и толкова "наше"
пак на моето рамо дими...

Звездна песен в нощта ни звучи...
Най-нежната... Жива магия...
Наречи, ако можеш... Ако не - замълчи...
Аз от твоите устни ще пия...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е!!!
  • Понякога човек има нужда да "избяга"... Е, от себе си не можеш да избягаш, затова и не обичам чистите преводи - там творчество почти няма...Не мисля че стойностна поезия има там където се пише всеки ден - там определено има залитане и мании. Стремежът към ежедневно общуване с поезията, обаче е нещо друго - с нея дишаш, с нея живееш когато нищо друго не ти е останало... Що тогава да не се поддържа формата от най-светлата И страна - като едновременно се дава представа за идеите на някой друг, през твоите очи...
    Чисто моите стихове, викате - ами те си искат своето - да ти "кацне птичето на рамото", " да ти седне Муза на коляното" - едни такива чисто човешки неща...И аз не съм извънземен... Благодаря ви!
  • Харесвам чисто твоите си стихове!
    Онези за земята, за душата...
  • От първата до последната дума, всяка тежаща на мястото си...
    Досега съм се въздържала да те коментирам, имала съм причини за това...Но тук не успях да се въздържа!
  • Красив стих!
    Поздрав

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...