Наречи ми тази нощ да запомня!
(по Дождичек Летний)
|
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
30.09.2010 г., 9:42
Коментари
Коментари
-
-
Понякога човек има нужда да "избяга"... Е, от себе си не можеш да избягаш, затова и не обичам чистите преводи - там творчество почти няма...Не мисля че стойностна поезия има там където се пише всеки ден - там определено има залитане и мании. Стремежът към ежедневно общуване с поезията, обаче е нещо друго - с нея дишаш, с нея живееш когато нищо друго не ти е останало... Що тогава да не се поддържа формата от най-светлата И страна - като едновременно се дава представа за идеите на някой друг, през твоите очи...
Чисто моите стихове, викате - ами те си искат своето - да ти "кацне птичето на рамото", " да ти седне Муза на коляното" - едни такива чисто човешки неща...И аз не съм извънземен... Благодаря ви! -
Харесвам чисто твоите си стихове!
Онези за земята, за душата... -
От първата до последната дума, всяка тежаща на мястото си...
Досега съм се въздържала да те коментирам, имала съм причини за това...Но тук не успях да се въздържа! -
Избор на редактора
Изгубих се в посоките на дните
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Ковачът на лунния сърп
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Ребро над сърцето
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Празната
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Разплитане на тишините
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
