manka
22

7 февр. 2008 г., 09:46

Нарекоха ме

Поэзия » Другая

1.2K 0 1

Нарекоха ме нощна вещица...

ранявала съм казват само...

Нарекоха ме още грешница...

Обичала съм нагло, прямо...

Изпиват ме със погледи зловещи.

На мойта болка те се радват,

но нали нарекоха ме вещица

и от мойта болка някога ще страдат.

И грешна да съм - те нима не са?

Нима те никога не са грешали?!

И нали накрая пак ще сме в пръстта,

без въпроса как сме ний живяли?

Нарекоха ме... много ме наричаха,

на болката ми смееха се пак

и смеейки се, ме обричаха

да живея като вещица във мрак...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0