7.02.2008 г., 9:46

Нарекоха ме

1.2K 0 1

Нарекоха ме нощна вещица...

ранявала съм казват само...

Нарекоха ме още грешница...

Обичала съм нагло, прямо...

 

Изпиват ме със погледи зловещи.

На мойта болка те се радват,

но нали нарекоха ме вещица

и от мойта болка някога ще страдат.

 

И грешна да съм - те нима не са?

Нима те никога не са грешали?!

И нали накрая пак ще сме в пръстта,

без въпроса как сме ний живяли?

 

Нарекоха ме... много ме наричаха,

на болката ми смееха се пак

и смеейки се, ме обричаха

да живея като вещица във мрак...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно е,но хубаво!Хареса ми!поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...