Наричане
646
0
0
Кога сърцето ми се счупи?
Когато чух,че твоето е спряло!
Времето във сивота изгубих,
И превърнах се в Жена-махало...
Във нея няма празнота -
дори и тя отплава с тебе!
И взе си всичките Слънца,
а Мръкът си остави в мене..
Зазидана в себе си -
стената е във бежово..
пукната чаша -изтичам!
Пръски от спомени
лъщят по лицето ми,
и на Тебе си ги наричам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Вълчева Все права защищены
