Наричане

6.02.2022 г., 13:40 ч.

Поезия » Друга

331 0 0

Кога сърцето ми се счупи?
Когато чух,че твоето е спряло!
Времето във сивота изгубих,
И превърнах се в Жена-махало...

Във нея няма празнота -
дори и тя отплава с тебе!
И взе си всичките Слънца,
а Мръкът си остави в мене..

Зазидана в себе си -
стената е във бежово..
пукната чаша -изтичам!

Пръски от спомени
лъщят по лицето ми,
и на Тебе си ги наричам...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.