Наричане
644
0
0
Кога сърцето ми се счупи?
Когато чух,че твоето е спряло!
Времето във сивота изгубих,
И превърнах се в Жена-махало...
Във нея няма празнота -
дори и тя отплава с тебе!
И взе си всичките Слънца,
а Мръкът си остави в мене..
Зазидана в себе си -
стената е във бежово..
пукната чаша -изтичам!
Пръски от спомени
лъщят по лицето ми,
и на Тебе си ги наричам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Вълчева Всички права запазени
