Нарисувай ме
Нарисувай ми тиха зора
(бесовете сама си ги сея)…
Все залудо римувам света,
сякаш вятър през ситото вея.
В твоя поглед запалих страстта,
но защо ли ми стана виновно?
Уж минавам за дявол- жена
(и в живота живея греховно).
Но във нощите, в тихи очи,
още мога да чувам сълзите…
И когато навън завали,
към дъгата ми хукват мечтите.
Подари ми минутка небе,
ей така, без да има причина.
То ми стига, щом имам криле,
да възкръсна във утрото синьо.
И недей да ми казваш сега
(с поглед, вперен замислено в мрака),
че съм луда за триста села…
По- различна ти би ли ме чакал?...
Нарисувай ме. Всъщност, недей.
Аз със всяка зора съм различна.
Ако искаш, така ме живей,
ако можеш, така ме обичай…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
Чудесно е, Дани! Поздравления!
