Feb 25, 2012, 5:28 PM

Нарисувай ме 

  Poetry » Love
1776 0 26

Нарисувай ми тиха зора

(бесовете сама си ги сея)…

Все залудо римувам света,

сякаш вятър през ситото вея.

 

В твоя поглед запалих страстта,

но защо ли ми стана виновно?

Уж минавам за дявол- жена

(и в живота живея греховно).

 

Но във нощите, в тихи очи,

още мога да чувам сълзите…

И когато навън завали,

към дъгата ми хукват мечтите.

 

Подари ми минутка небе,

ей така, без да има причина.

То ми стига, щом имам криле,

да възкръсна във утрото синьо.

 

И недей да ми казваш сега

(с поглед, вперен замислено в мрака),

че съм луда за триста села…

По- различна ти би ли ме чакал?...

 

Нарисувай ме. Всъщност, недей.

Аз със всяка зора съм различна.

Ако искаш, така ме живей,

ако можеш, така ме обичай…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??