Нарисувай ме
Нарисувай ми тиха зора
(бесовете сама си ги сея)…
Все залудо римувам света,
сякаш вятър през ситото вея.
В твоя поглед запалих страстта,
но защо ли ми стана виновно?
Уж минавам за дявол- жена
(и в живота живея греховно).
Но във нощите, в тихи очи,
още мога да чувам сълзите…
И когато навън завали,
към дъгата ми хукват мечтите.
Подари ми минутка небе,
ей така, без да има причина.
То ми стига, щом имам криле,
да възкръсна във утрото синьо.
И недей да ми казваш сега
(с поглед, вперен замислено в мрака),
че съм луда за триста села…
По- различна ти би ли ме чакал?...
Нарисувай ме. Всъщност, недей.
Аз със всяка зора съм различна.
Ако искаш, така ме живей,
ако можеш, така ме обичай…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Чудесно е, Дани! Поздравления!
