2 мая 2009 г., 13:01  

Нарисувай ми една картина

1.2K 0 3

Нарисувай ми една картина,
като велик художник от преди,
за туй, което не остана и отмина,
на една мечта, непонесла висини.

Нека цвете да има по средата,
това, което нивга не дари,
като помен, че била съм аз жената,
която с обич не можа да оцветиш.

Нарисувай ми и малко слънце отстрани,
в светлите лъчи на своята одежда.
Не, не, няма нищо, дето да боли,
от мисъл за една изгубена надежда.

Като фон нарисувай малко обич,
в лилаво-сини светлосенки.
Така пейзажът няма да е много сложен,
о, не, тук не слагай никакви пътеки!

Няма път за теб и мен в таз картина,
извървян е целия от край до край.
Нарисувай само туй, което ни отмина,
за една любов, невидяла своя рай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...