Нарисувай ми една картина
Нарисувай ми една картина,
като велик художник от преди,
за туй, което не остана и отмина,
на една мечта, непонесла висини.
Нека цвете да има по средата,
това, което нивга не дари,
като помен, че била съм аз жената,
която с обич не можа да оцветиш.
Нарисувай ми и малко слънце отстрани,
в светлите лъчи на своята одежда.
Не, не, няма нищо, дето да боли,
от мисъл за една изгубена надежда.
Като фон нарисувай малко обич,
в лилаво-сини светлосенки.
Така пейзажът няма да е много сложен,
о, не, тук не слагай никакви пътеки!
Няма път за теб и мен в таз картина,
извървян е целия от край до край.
Нарисувай само туй, което ни отмина,
за една любов, невидяла своя рай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
