Нарисувай ми една картина
Нарисувай ми една картина,
като велик художник от преди,
за туй, което не остана и отмина,
на една мечта, непонесла висини.
Нека цвете да има по средата,
това, което нивга не дари,
като помен, че била съм аз жената,
която с обич не можа да оцветиш.
Нарисувай ми и малко слънце отстрани,
в светлите лъчи на своята одежда.
Не, не, няма нищо, дето да боли,
от мисъл за една изгубена надежда.
Като фон нарисувай малко обич,
в лилаво-сини светлосенки.
Така пейзажът няма да е много сложен,
о, не, тук не слагай никакви пътеки!
Няма път за теб и мен в таз картина,
извървян е целия от край до край.
Нарисувай само туй, което ни отмина,
за една любов, невидяла своя рай.
© Ди All rights reserved.
