10 нояб. 2012 г., 12:00  

Кокаин

1.1K 0 0

 

Във ранна утрин като тази

Природата е тъй добра –

за всеки нещичко тя пази.

 

И ето: светлина събра

на сноп във сънените клони –

живот донесе възкресен…

 

Момче в протрити панталони

лежи под тях съвсем смирен;

прекрасен в младата си бледност,

 

притворил клепки – още спи,

без памет за богатство, бедност,

щастлив под юнските липи…

 

Косите му потрепват, освежени

от стръкчета зелен балсам,

отпуснал е встрани ръка блажено –

игла стърчи забита там…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...