10 нояб. 2012 г., 12:00  

Кокаин

1.1K 0 0

 

Във ранна утрин като тази

Природата е тъй добра –

за всеки нещичко тя пази.

 

И ето: светлина събра

на сноп във сънените клони –

живот донесе възкресен…

 

Момче в протрити панталони

лежи под тях съвсем смирен;

прекрасен в младата си бледност,

 

притворил клепки – още спи,

без памет за богатство, бедност,

щастлив под юнските липи…

 

Косите му потрепват, освежени

от стръкчета зелен балсам,

отпуснал е встрани ръка блажено –

игла стърчи забита там…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...