Кокаин
Във ранна утрин като тази
Природата е тъй добра –
за всеки нещичко тя пази.
И ето: светлина събра
на сноп във сънените клони –
живот донесе възкресен…
Момче в протрити панталони
лежи под тях съвсем смирен;
прекрасен в младата си бледност,
притворил клепки – още спи,
без памет за богатство, бедност,
щастлив под юнските липи…
Косите му потрепват, освежени
от стръкчета зелен балсам,
отпуснал е встрани ръка блажено –
игла стърчи забита там…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Всички права запазени
