5 апр. 2012 г., 17:17

Наръчник за писане на стихотворения

3.5K 0 7

И ето идва пролетта,

на вратата тихо чука.

В мен узрява мисълта,

че не бива да ми пука.

 

така стоят нещата с римите

с поетиката и с етиката

полети от необходимите

оперение и естетика

не всяка пролет

предполага полет

..............................

и разни там такива

оръдия и сечива

локуми с варива

невиждана поанта

скърца на дъното

на моята чанта

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав!
  • Душица!

  • Точно така, пролетта е значително по-удачен за целта сезон... Дано не е разстроено... или разтроено...
  • Ахахаха...Поетеса...Ахахахаха
    Тогава не ми остава нищо друго, освен да поработя още малко върху наръчника, за да го еволюирам в наколенки За целта трябва птиченцето да ми кацне на рамото и да спре да ака
  • В такъв случай троша коляно в пода (или обратното беше?) пред краката на Поетесата!!!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...