5 апр. 2012 г., 17:17

Наръчник за писане на стихотворения

3.5K 0 7

И ето идва пролетта,

на вратата тихо чука.

В мен узрява мисълта,

че не бива да ми пука.

 

така стоят нещата с римите

с поетиката и с етиката

полети от необходимите

оперение и естетика

не всяка пролет

предполага полет

..............................

и разни там такива

оръдия и сечива

локуми с варива

невиждана поанта

скърца на дъното

на моята чанта

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав!
  • Душица!

  • Точно така, пролетта е значително по-удачен за целта сезон... Дано не е разстроено... или разтроено...
  • Ахахаха...Поетеса...Ахахахаха
    Тогава не ми остава нищо друго, освен да поработя още малко върху наръчника, за да го еволюирам в наколенки За целта трябва птиченцето да ми кацне на рамото и да спре да ака
  • В такъв случай троша коляно в пода (или обратното беше?) пред краката на Поетесата!!!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...