И ето идва пролетта,
на вратата тихо чука.
В мен узрява мисълта,
че не бива да ми пука.
така стоят нещата с римите
с поетиката и с етиката
полети от необходимите
оперение и естетика
не всяка пролет
предполага полет
..............................
и разни там такива
оръдия и сечива
локуми с варива
невиждана поанта
скърца на дъното
на моята чанта
© Мария Василева Все права защищены