5.04.2012 г., 17:17

Наръчник за писане на стихотворения

3.5K 0 7

И ето идва пролетта,

на вратата тихо чука.

В мен узрява мисълта,

че не бива да ми пука.

 

така стоят нещата с римите

с поетиката и с етиката

полети от необходимите

оперение и естетика

не всяка пролет

предполага полет

..............................

и разни там такива

оръдия и сечива

локуми с варива

невиждана поанта

скърца на дъното

на моята чанта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Душица!

  • Точно така, пролетта е значително по-удачен за целта сезон... Дано не е разстроено... или разтроено...
  • Ахахаха...Поетеса...Ахахахаха
    Тогава не ми остава нищо друго, освен да поработя още малко върху наръчника, за да го еволюирам в наколенки За целта трябва птиченцето да ми кацне на рамото и да спре да ака
  • В такъв случай троша коляно в пода (или обратното беше?) пред краката на Поетесата!!!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...