5 abr 2012, 17:17

Наръчник за писане на стихотворения

  Poesía
3.5K 0 7

И ето идва пролетта,

на вратата тихо чука.

В мен узрява мисълта,

че не бива да ми пука.

 

така стоят нещата с римите

с поетиката и с етиката

полети от необходимите

оперение и естетика

не всяка пролет

предполага полет

..............................

и разни там такива

оръдия и сечива

локуми с варива

невиждана поанта

скърца на дъното

на моята чанта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!
  • Душица!

  • Точно така, пролетта е значително по-удачен за целта сезон... Дано не е разстроено... или разтроено...
  • Ахахаха...Поетеса...Ахахахаха
    Тогава не ми остава нищо друго, освен да поработя още малко върху наръчника, за да го еволюирам в наколенки За целта трябва птиченцето да ми кацне на рамото и да спре да ака
  • В такъв случай троша коляно в пода (или обратното беше?) пред краката на Поетесата!!!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...