Apr 5, 2012, 5:17 PM

Наръчник за писане на стихотворения

  Poetry
3.5K 0 7

И ето идва пролетта,

на вратата тихо чука.

В мен узрява мисълта,

че не бива да ми пука.

 

така стоят нещата с римите

с поетиката и с етиката

полети от необходимите

оперение и естетика

не всяка пролет

предполага полет

..............................

и разни там такива

оръдия и сечива

локуми с варива

невиждана поанта

скърца на дъното

на моята чанта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав!
  • Душица!

  • Точно така, пролетта е значително по-удачен за целта сезон... Дано не е разстроено... или разтроено...
  • Ахахаха...Поетеса...Ахахахаха
    Тогава не ми остава нищо друго, освен да поработя още малко върху наръчника, за да го еволюирам в наколенки За целта трябва птиченцето да ми кацне на рамото и да спре да ака
  • В такъв случай троша коляно в пода (или обратното беше?) пред краката на Поетесата!!!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...