В тревата тялото му беше,
опъната – ръката,
пет пръста преброих.
(Сърна, че кучетата яли са,
в началото реших.)
Скалп нямаше главата,
цял – свален.
Кракът му ляв от таза отделен.
Ръката лява – оглозгана до рамо,
костта стоеше само.
Две нощи сме не спали.
Нас кучета ни яли...
P.S. В памет на Митко от Владо Тричков, изяден от „кучетата на мафията„ (порода cane corsso), идващ на помощ на тежко болната си майка.
/цикъл "думи за 1 лв" /
© Димитър Все права защищены