23 янв. 2008 г., 09:42

Нашата скала

659 0 1

Нашата скала

Пазиш ли още онези спомени,
за целувката под слънчевата дъга,
макар и от съзнанието прогонени,
още ги пази нашата скала.


Тя още пази онази целувка,
която с много обич ти ми подари,
още помни първата милувка,
която ми даде под слънчевите лъчи.


Седя при скалата, а тя ми говори,
за онази силна прегръдка една
и дълбока рана в сърцето отвори,
щом ме попита - къде си сега?


Разказа ми за всички нежни думи,
които на залез сме си разменили,
разказа ми как нежно ме целуна,
не повярва, че сме се разделили...


Поплакахме си с нея двете,
седнах, където седяхме преди
... и сякаш пак докосна ти ръцете
и слънчева целувка ми дари...


Скалата каза, че и тя е почувствала
нашата обич и ми призна,
че никой до нашето място не е допуснала,
за да остане завинаги нашата скала...
 

      04.08.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...