Нашата скала

Пазиш ли още онези спомени,
за целувката под слънчевата дъга,
макар и от съзнанието прогонени,
още ги пази нашата скала.

Тя още пази онази целувка,
която с много обич ти ми подари,
още помни първата милувка,
която ми даде под слънчевите лъчи.

Седя при скалата, а тя ми говори,
за онази силна прегръдка една
и дълбока рана в сърцето отвори,
щом ме попита - къде си сега?

Разказа ми за всички нежни думи,
които на залез сме си разменили,
разказа ми как нежно ме целуна,
не повярва, че сме се разделили...

Поплакахме си с нея двете,
седнах, където седяхме преди
... и сякаш пак докосна ти ръцете
и слънчева целувка ми дари...

Скалата каза, че и тя е почувствала
нашата обич и ми призна,
че никой до нашето място не е допуснала,
за да остане завинаги нашата скала...  

      04.08.2007