Jan 23, 2008, 9:42 AM

Нашата скала

  Poetry » Love
656 0 1

Нашата скала

Пазиш ли още онези спомени,
за целувката под слънчевата дъга,
макар и от съзнанието прогонени,
още ги пази нашата скала.


Тя още пази онази целувка,
която с много обич ти ми подари,
още помни първата милувка,
която ми даде под слънчевите лъчи.


Седя при скалата, а тя ми говори,
за онази силна прегръдка една
и дълбока рана в сърцето отвори,
щом ме попита - къде си сега?


Разказа ми за всички нежни думи,
които на залез сме си разменили,
разказа ми как нежно ме целуна,
не повярва, че сме се разделили...


Поплакахме си с нея двете,
седнах, където седяхме преди
... и сякаш пак докосна ти ръцете
и слънчева целувка ми дари...


Скалата каза, че и тя е почувствала
нашата обич и ми призна,
че никой до нашето място не е допуснала,
за да остане завинаги нашата скала...
 

      04.08.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...