3 мар. 2011 г., 15:01

Нашият дом

1.1K 0 16

 

 

 

    НАШИЯТ   ДОМ



Не го изградихме.

И люлката спомен не стана.

Звездите броихме -

избрахме небе пред тавана.


Под клони от круша

разлиствахме себе си в утре.

Живот непослушен

въздушните замъци срути.


Но в истински замък

без обич дори не замръквам.

Градиш ли от камък,

да бъде чешма или църква.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса,много!!!Поздравления и за този стих!!!Пак дойдох да си го прочета и си дописах коментара!Хубав ден,Мария!!!
  • Страхотен финал!!!Браво!
  • Жени, Петя, Иване - благодаря ви, че сте с моята поезия и и давате такава висока оценка!
  • "Градиш ли от камък,

    да бъде чешма или църква."

    Чешма или църква, защото
    и двете умееят да дават...
    И двете поддържат живота
    и двете следа ще оставят...
    Та който, отгдето да мине
    богат или беден - без разлика
    ще включва в молитвата име
    което познавал е камъкът...

    Чудесница си, Мария!Изпълни ми душата!






  • Голяма поетеса си, Мария! И носиш голямо сърце. Поздрав и
    Честит национален празник!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...