3.03.2011 г., 15:01 ч.

Нашият дом 

589 0 16

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
    Много ми хареса,много!!!Поздравления и за този стих!!!Пак дойдох да си го прочета и си дописах коментара!Хубав ден,Мария!!!
  • ВаняИ (Ваня Иванова)
    Страхотен финал!!!Браво!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Жени, Петя, Иване - благодаря ви, че сте с моята поезия и и давате такава висока оценка!
  • Довереница (Дочка Василева)
    "Градиш ли от камък,

    да бъде чешма или църква."

    Чешма или църква, защото
    и двете умееят да дават...
    И двете поддържат живота
    и двете следа ще оставят...
    Та който, отгдето да мине
    богат или беден - без разлика
    ще включва в молитвата име
    което познавал е камъкът...

    Чудесница си, Мария!Изпълни ми душата!






  • rudin (Иван Христов)
    Голяма поетеса си, Мария! И носиш голямо сърце. Поздрав и
    Честит национален празник!
  • bojilova1 (Петя Божилова)
    Браво, Мария!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Много е хубаво!
    Изграденото, да бъде пречистващо душите, като вярата и водата!
    Поздрав!
    И Честит Празник, и на теб!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Честит празник, приятели! Добре сте ми дошли! Много ме радват думите ви!
  • Wali (Виолета Томова)
    ..."избрахме небе пред тавана". Харесва ми.Wali/Виолета Томова/
  • ico10 (Христо Стефанов)
    Харесвам!
  • Жулли (Юлия Димитрова)
    Градиш, Мария! Благодаря!
    Честит национален празник!
  • Laska (Ласка Александрова)
    "от камък,
    ... чешма или църква"

    Много хубаво!
  • Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Поздравления, Мария. За високата поезия, почти непостижима, за благороството в заветите. Обичана си! Ив
  • radenko (Радко Стоянов)
    Голямо сърце имаш, Мария. Вижда и се прекланя пред вечните стойности в живота, но най- много пред Любовта. Поздрав и честит Празник!
  • plami-6 (Плами)
    !!!
  • doreto66 (Дора Павлова)
    Не искам завивки от пух,
    ни завеси от тежка коприна
    и стени – да ме крият.
    Дори покрив не искам.

    От камък топъл объл дъх
    по мен да попие,
    с тръпчиво жужене в косите
    да ме оплетат окосени треви.
    И всичкото вятърно синьо
    да ми прелее в очите.

    И... стига ми.

© 2003-2020, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.