НАШИЯТ ДОМ
Не го изградихме.
И люлката спомен не стана.
Звездите броихме -
избрахме небе пред тавана.
Под клони от круша
разлиствахме себе си в утре.
Живот непослушен
въздушните замъци срути.
Но в истински замък
без обич дори не замръквам.
Градиш ли от камък,
да бъде чешма или църква.
© Мария Панайотова Всички права запазени