pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 962
3 mar 2011, 15:01

Нашият дом

1.1K 0 16

 

 

 

    НАШИЯТ   ДОМ



Не го изградихме.

И люлката спомен не стана.

Звездите броихме -

избрахме небе пред тавана.


Под клони от круша

разлиствахме себе си в утре.

Живот непослушен

въздушните замъци срути.


Но в истински замък

без обич дори не замръквам.

Градиш ли от камък,

да бъде чешма или църква.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
    YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
    Много ми хареса,много!!!Поздравления и за този стих!!!Пак дойдох да си го прочета и си дописах коментара!Хубав ден,Мария!!!
  • ВаняИ (Ваня Иванова)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    Страхотен финал!!!Браво!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Жени, Петя, Иване - благодаря ви, че сте с моята поезия и и давате такава висока оценка!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Градиш ли от камък,

    да бъде чешма или църква."

    Чешма или църква, защото
    и двете умееят да дават...
    И двете поддържат живота
    и двете следа ще оставят...
    Та който, отгдето да мине
    богат или беден - без разлика
    ще включва в молитвата име
    което познавал е камъкът...

    Чудесница си, Мария!Изпълни ми душата!






  • rudin (Иван Христов)
    rudin (Иван Христов)
    Голяма поетеса си, Мария! И носиш голямо сърце. Поздрав и
    Честит национален празник!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0