Mar 3, 2011, 3:01 PM

Нашият дом 

  Poetry » Love
833 0 16

 

 

 

    НАШИЯТ   ДОМ



Не го изградихме.

И люлката спомен не стана.

Звездите броихме -

избрахме небе пред тавана.


Под клони от круша

разлиствахме себе си в утре.

Живот непослушен

въздушните замъци срути.


Но в истински замък

без обич дори не замръквам.

Градиш ли от камък,

да бъде чешма или църква.

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса,много!!!Поздравления и за този стих!!!Пак дойдох да си го прочета и си дописах коментара!Хубав ден,Мария!!!
  • Страхотен финал!!!Браво!
  • Жени, Петя, Иване - благодаря ви, че сте с моята поезия и и давате такава висока оценка!
  • "Градиш ли от камък,

    да бъде чешма или църква."

    Чешма или църква, защото
    и двете умееят да дават...
    И двете поддържат живота
    и двете следа ще оставят...
    Та който, отгдето да мине
    богат или беден - без разлика
    ще включва в молитвата име
    което познавал е камъкът...

    Чудесница си, Мария!Изпълни ми душата!






  • Голяма поетеса си, Мария! И носиш голямо сърце. Поздрав и
    Честит национален празник!
  • Браво, Мария!
  • Много е хубаво!
    Изграденото, да бъде пречистващо душите, като вярата и водата!
    Поздрав!
    И Честит Празник, и на теб!
  • Честит празник, приятели! Добре сте ми дошли! Много ме радват думите ви!
  • ..."избрахме небе пред тавана". Харесва ми.Wali/Виолета Томова/
  • Харесвам!
  • Градиш, Мария! Благодаря!
    Честит национален празник!
  • "от камък,
    ... чешма или църква"

    Много хубаво!
  • Поздравления, Мария. За високата поезия, почти непостижима, за благороството в заветите. Обичана си! Ив
  • Голямо сърце имаш, Мария. Вижда и се прекланя пред вечните стойности в живота, но най- много пред Любовта. Поздрав и честит Празник!
  • !!!
  • Не искам завивки от пух,
    ни завеси от тежка коприна
    и стени – да ме крият.
    Дори покрив не искам.

    От камък топъл объл дъх
    по мен да попие,
    с тръпчиво жужене в косите
    да ме оплетат окосени треви.
    И всичкото вятърно синьо
    да ми прелее в очите.

    И... стига ми.
Random works
: ??:??