Наследник
Аз се лутам из светлите двери
на поети, били преди мен
и духът ми до днес не намери
своя почерк, пред тях преклонен.
Бях със Смирненски в рудник копторен.
На Вапцаров със стих волнокрил
съм достигал небето моторно,
Фамагуста - под южната шир.
И когато скръбта ме споходи,
Дебелянов куплет ме теши.
А в Балкана днес знамето броди
гдето Ботев във кърви лежи.
Щом душата ми облак засени
и градушка над мен заечи,
пак на Яворов строфите мерни
преминават пред мойте очи.
Не, не мога от тях се откъсна
и стихът ми по-друг да звучи!
Аз родих се в епохата късно,
плащам лихви, затуй ми горчи.
Наследил ви, попътно живея,
а родината – тя е една.
Като вас се опитвам да пея
и за нея – щастлив – да умра!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
Поздрав от сърце
