Наследник
Аз се лутам из светлите двери
на поети, били преди мен
и духът ми до днес не намери
своя почерк, пред тях преклонен.
Бях със Смирненски в рудник копторен.
На Вапцаров със стих волнокрил
съм достигал небето моторно,
Фамагуста - под южната шир.
И когато скръбта ме споходи,
Дебелянов куплет ме теши.
А в Балкана днес знамето броди
гдето Ботев във кърви лежи.
Щом душата ми облак засени
и градушка над мен заечи,
пак на Яворов строфите мерни
преминават пред мойте очи.
Не, не мога от тях се откъсна
и стихът ми по-друг да звучи!
Аз родих се в епохата късно,
плащам лихви, затуй ми горчи.
Наследил ви, попътно живея,
а родината – тя е една.
Като вас се опитвам да пея
и за нея – щастлив – да умра!
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Достоен наследник, който не само се опитва да пее, а пее!
-
Не спираш да ни вълнуваш, Рудин - като хора, като българи, като пишещи. Присъединявам се към коментара от galenaGV (Галена Воротинцева)в частта й за приемственост от следващото поколение.
-
Прекрасен стих!!!Истински и силен
Поздрав от сърце -
След казаното преди мен, не ми остая нещо друго, освен да река:
Живей и пиши все така вдъхновено, Мъдри човече!
Поклон доземи!!! -
"Не, не мога от тях се откъсна
и стихът ми по-друг да звучи!"
Не се откъсвай, Иване!
Прекрасни стихове пишеш!
Подсещаш ни, че сме Българи! -
Светлина те е озарила и с обикновени, но много силни думи, си съградил храм. Много искрено звучи твоята изповед и те прегръщам с благодарност заради силата на това поетично послание!
-
Страхотен стих!Поздрав!
-
!
Поздрав! -
Наистина достоен!
-
Велик си!
-
Прекрасно е да си наследник на тези български поети!!
-
достоен наследник!!!*
-
Да си ми жив, Поете, Иван-е-е!
-
!
Бъди! -
За този стих мога да изкажа само едно голямо възхищение!Накара ме да се почуствам горда от това, че съм българка!Благодаря!
-
Великолепни стихове! Една дълбока и трогателна творческа и човешка изповед, събрала в себе си съзнанието за приемственост, жаждата за новаторство и поставила на върха на ценностната система именно Родината. Когато чета нещо - спонтанно си представям децата си, и ако спонтанно поискам да им извикам и да им кажа : "Хора, прочетете това нещо!" - звачи, че нещото трябва да се знае и да се помни. Тези стихове са от нещата, които бих искала децата ми да знаят! Благодаря за мъдрото и красиво слово!
-
Раздавам захарчета за рано родилите се...и ръкопляскам за истински живялите..
-
Пееш, Иване!! Можеш!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
