19 дек. 2009 г., 11:59

Наследство

453 0 0

По стръмно каменисто бùло бяло

животът ми през преспите задъхано върви,

за топлина и слънце зажадняло

сърцето ми едва-едва тупти.

 

Прегърбено е умореното ми тяло,

в устата ми горчи, така горчи!

Душата ми - от скръб преляла,

очите - пълни с неизплакани сълзи.

 

В дланта ми малката си длан опряло,

детето ми ме гледа и мълчи.

Наглед дете, а вече е съзряло

на майка си разбитите мечти.

 

За обич само то без глас ме моли,

но аз какво ли мога да му дам?

За обич аз самата прося -

копнежа си ли само ще предам?

 

Поглеждам го и с мъка се усмихвам,

каква цена ще трябва да плати,

а в ласката ми някак плаха

една тревога си стои.

 

Страхувам се, че утре ще порастне

и своя дом ще трябва да гради

върху разрухата, която е видяло,

върху страха, видян във моите очи.

 

Какво наследство аз му давам само,

наместо дом - един приют,

наместо обичта си цяла -

живот, отрано пълен с смут.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...